Мел Гибсън. Завръщане от Ада

В кино отношение ноември предложи пространство за професионално изкупление на една от най-гигантските и противоречиви звезди на планетата – Мел Гибсън. Неговото амбициозно завръщане към режисурата – биографичната военната драма Hacksaw Ridge – нахлува в кината с мисията да капитализира върху успешното си премиерно представяне на фестивала във Венеция, гарнирано с 10-минутни аплодисменти.

Hacksaw Ridge може да преоткрие пред Мел хоризонтите на световното признание и да го реинсталира върху пиедестала на един от най-могъщите актьори режисьори на нашето време. 

Свирепо остаряване

По-рано през годината, през септември, Гибсън акостира в плаващия град Венеция с бруталната харизма и самоувереност на пиратски капитан от златните за корсарите години на XVII век. Една от най-ярките мъжки еротични икони на развлекателната индустрия за 80-те и 90-те години на миналото столетие остарява свирепо и остро. На 60 години той напомня на престъпен патриарх. Гибсън обсеби вниманието със своята внушителна мускулатура, посребрена дълга и гъста брада, дълбоки и релефни бръчки, светнал син поглед, зъби с цвета на слонова кост, подредени в хищна сардонична усмивка.

Роденият в Ню Йорк, живял в Австралия и покорил Холивуд, алфа-мъжкар заяви своята позиция в авангарда на филмовите творци и даде ясни сигнали, че ще брани завоюваната територия.

Гибсън несъмнено желае да се върне от ада на скандалите, провалите, алкохола и изтеклите записи с негово неадекватно и агресивно поведение. Траекторията му е впечатляваща и преминава през възход, падение, по-голямо падение, а сега към нови желани вертикали.

Мокри медийни сънища

Дълго време Гибсън трябваше да се задоволява с ролята на парий, отредена му след серия катастрофални прояви – арести, заплахи, антисемитски, расистки и хомофобски реплики… Пълен пакет мокри медийни сънища за производителите на заглавия и репортажи в цвета на падналите есенни листа.

Двигателят на провалите на Гибсън е в течна форма – той отваря бутилката за пръв път на 13-годишна възраст, а преди да навърши 30, вече е зависим от етанола. С талант, работна етика, атлетична физика, екранен магнетизъм и чар на мъжкар с чувство за хумор той успява да се превърне в една от най-големите и желани звезди на планетата, докато упражнява известен контрол над своя алкохолизъм.

Младият Мел Гибсън посяга към тортата на славата и успеха и си реже доста голямо парче още в края на 70-те. Визионерът от „Долната земя“ Джордж Милър го харесва за своя прашен, накиснат в петрол постапокалиптичен австралийски екшън спектакъл „Лудия Макс“. Гибсън е селектиран за главната роля на антигероя от заглавието. Филмът е колосален успех, следват две продължения през 80-те, които дефинират жанра и инжектират усещането за цялото десетилетие с особена енергия и естетика. Гибсън е важна част от магията на „Лудия Макс“ и това остава най-иконичният персонаж, който е играл.

Масов хит с авторски почерк

През 80-те и 90-те Гибсън оглавява още един монументално успешен и харесван франчайз – „Смъртоносно оръжие“. В четири филма тази поредица капсулира очарованието на жанра за „двете ченгета приятели“, а Мел успява да докаже своя широк актьорски диапазон и да демонстрира качествен комедиен талант.

С „Лудия Макс“ и „Смъртоносно оръжие“ на колана Гибсън решава да разгърне работата си в режисьорски режим.

След дебют с по-камерния, но добре приет „Мъжът без лице“ Мел се впуска в оркестрирането на епическите спектакли „Смело сърце“, „Страстите Христови“ и „Апокалипто“. С тези три грандиозни платна Гибсън показва автентично режисьорско величие и размах като на майстор от златната епоха на Холивуд през 50-те години на миналия век.

„Смело сърце“ е най-върховният момент в кариерата на Гибсън. Той печели „Оскар“ за режисура и за най-добър филм плюс обожанието на публика и колеги. Историческите неточности в тази история за живота и смъртта на шотландския национален герой Уилям Уолъс, изигран, разбира се, от Гибсън, са солидни и правят сериозно впечатление. Но мащабът и размахът на баталиите, гениалното поставяне на насилието, митопоетичната сила на посланието, изграждането на героичен наратив, играта с емоциите и очакването, целият естетически и драматичен пакет на „Смело сърце“ е безупречен.

В този филм Гибсън хвърля гаргантюански усилия, влага вдъхновение, вгражда цялата си човешка и творческа енергия, доказва лудостта на егото и силата на амбицията си и в крайна сметка успява да достави масов хит с авторски почерк.

Лошият вкус остава

В началото на новия век той почти сам финансира и разпространява противоречивия си проект за последните часове на Исус, озаглавен „Страстите Христови“. Критиките отново са за исторически нонсенс и садистично насилие. Но визуално филмът е изключителен, въздействащ и майсторски. Заедно с оператора Калеб Дешанел Гибсън създава кървава религиозна фреска, наситена с древен гняв и себеотрицание. Някои кадри напомнят на картини на Караваджо и това е съзнателно търсен ефект от режисьора и продуцент.

Филмът е брутален бокс-офис хит и инкасира над 600 милиона долара от продадени билети въпреки сериозните възрастови ограничения. Малко катран остава да горчи в успеха. Гибсън се опитва да парира обвиненията в антисемитски послания, съдържащи се във филма, и публично се извинява за свои конспиративни антиеврейски изказвания, направени по време на арест за шофиране в нетрезво състояние. Но лошия вкус остава, а според някои анализатори проблемите на Гибсън водят началото си още от неговото израстване в семейството на Хътън Гибсън – религиозен фундаменталист, лидер на малка католическа секта, която оспорва авторитета на папата в Рим. Мел е едно от 11-те деца на Хътън, който е, меко казано, спорна фигура.

Страст и лудост

През 2006 година Гибсън циментира професионалната си репутация на върховен главнокомандващ на епически спектакли с вкус към внушителната естетика със своя дивашки шедьовър „Апокалипто“.

По това време актьорската кариера на Мел вече изглежда поизчерпана, като той е добавил към филмографията си плътна колекция от атрактивни роли в популярни заглавия като „Текила Сънрайз“, „Маверик“, „Откуп“, „Теория на конспирацията“, „Патриотът“, „Отплата“, „Какво искат жените“, „Следите“ и е озвучил централни персонажи във великолепни анимации като „Покахонтас” и „Бягството на пилето“.

Фокусиран изцяло върху работата си на режисьор, Гибсън превръща „Апокалипто“ в един от най-екстремните, заредени с адреналин и тестостерон приключенски екшъни в историята. Филмът проследява борбата за оцеляване на ловеца „Ягуарова лапа“ (Руди Янгблъд) на фона на ерозията на империята на ;аите, белязана от брутални жертвоприношения, лудост и хаос.

„Апокалипто“ е сурово и наистина уникално произведение, което се движи с бесен ритъм, не взeма пленници и отразява лудостта и страстта на своя създател.

Десет години по-късно Гибсън отново е на режисьорски тест пред публиката. Hacksaw Ridge ще покаже накъде е ускорил „Лудия Мел“.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през ноември 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.